Едва доловимо усещане за бедствие, плюс наситен импулс за бягство. Мимолетна инфантилна сетивност, стана с избледнял рисунък на поезия. Деликатността потъна в размишления, а опитът подшушна на съзнанието ,,тихо,,

Тишина от която се учуди. Мисълта услужливо подаваше различни асоциации и нито една не се спря. Не успя да вмъкне многоточие и въздух в интензивността на събитието. Големината на съществуващото, премина в лек нихилизъм. Но дори и той не успя да се докопа до разочарование. Лекия преход към едно ново, силно изострено възприятие я накара да застане нащрек. Фокусът и се промени и  стана силно фиксирана в чувството. Мммм... Ново, наивно и с привкус на лаик. Имаше и леко шутовска окраска.

Разочарованието дойде после.

Представи си Придворен шут, гений пълен с противоречия, като те водеха война помежду си. Гнилоч със лилии, кокиче или по-скоро извлек от него леко отровен със газирана вода, лепкаво отвращение като от мига когато повърнеш и след това сдъвчеш аспирин. Преди да отвори уста пред публика систематизира и селектира изходящото чувство. Опитва се да му придаде стойност и следейки реакцията на събеседника преоцветява емоцията. Заради променливата стойност на излъчваното чувство, у събеседника попадаше огромна купчина гатанки. Които създаваха своя емоционален фон, но отсъстваше приятния хаос на непринудения разговор. Всяка ,,гатанка,, водеше до реакция в целия емоционален спектър и беше особенно,  странно и плашещо.

Деликатно за небцето.

Парещо и горчиво.