Студът пронизваше тялото ми и аз усещах някаква особена тръпка. Не знаех дали е от студения есенен вятър или от някакво особено чувство на страх и тревога. След последното посещение при психолога се замислих за онова, което ми каза: „Нищо необичайно при тебе! Просто тревожност. Не мисли, че отиваш към маниакалната депресия! Ти самата съзнаваш своите състояния и все още можеш да ги контролираш. Просто вземи една хубава едноседмична почивка и замини някъде.” Лесно бе да се каже, но трудно да се реализира. Издателят ми отново ме притискаше с кратките срокове за предаване на книгата, а дъщеря ми се бе забъркала с онзи шантав барабанист от някакъв състав, който все не можех да запомня. Разговорите ни се превръщаха във вечни спорове и аз отдавна бях вдигнала ръце от тях двамата.
Отново духнах в дланите си, за да ги стопля и придърпах още по-плътно яката на палтото си. Погледът ми сякаш случайно падна върху една лъскава витрина и този път тръпките бясно пробягаха по тялото ми. Съгледах едно о ...