Небето стана дъно, а дъното небе...
Люшкаше се като пиян, а над водата се сипеха снежинки.
Кристалната структура и съвършенството й създаваха илюзия, че дъното е дружелюбно. Но той знаеше, че водното налягане унищожава слуха и парализира мозъка. Беше виждал как от ноздрите блика кръв, как очните ябълки се издуват от пристъпа на паника и как човек бива смазан от водната тежест.
Въпреки всичко мъжът усещаше спокойствие от картината наситила със сурова красота зениците му. Те се бяха вторачили в безвремието на пейзажа. Всяка една снежинка правеше спираловидна парабола, спускаше се бавно към повърхността и за секунди ставаше част от нея.
Мъжът разпери длан, за да улови някоя, сякаш тя можеше, топейки се по кожата, да възвърне предишната му жизненост. Ала рязкото свиване на премръзналите му пръсти стопира внезапния копнеж по изгубеното и го накара да продължи напред.
Погледнат отгоре брегът приличаше на буквата С и блестеше заради солта. Бял и сух, с издухана от вятъра повърхност, той пукаш ...