За някой снежинките приличат на падащи ангели, за други падащи звезди, но винаги падат. За някой има бог, за други звезди, но и двете са извън обсег.
Честно е след такъв катарзис човешкото съзнание да бърка белотата на виелицата с белотата на рая. Белотата бе толкова непрогледна, че се чудиш дали това изкачване не бе сън и очите ти тъкмо свикват с светлината. Сякаш вместо ти да се питаш какво се крие зад белите и завеси и какво означава тя пита теб. Мъглата бе по непрогледна от ревността. Студът те хапе така, че скоро ще мечтаеш благата на ада.
Страшното е че не знаеш кое е в главата ти, кое е истина и кое е ледената обвивка сълзи не завършили полета си надолу.
Той бе легнал в бивака. Чудил се, ако още можел да го прави, дали вятърът или някой не намерил скривалище от нощта скимтял отвън. Бе човещина отговорът да е на крачка разстояние. Въпреки палтото се чувствал гол. По гол дори от когато правил директно настъпление. Щом бе оцелял това щял да оцелее природата. Но пак бе без ясен отго ...