Не ми се спи, никак не ми се спи. А как ще спя вече? Заспя ли губя представа за времето. Времето, да, времето ни се изплъзва, като вода из отворена шепа, ала виждаш ли, ние продължаваме да я пълним с вода, в очакване тя да остане пълна, нашата ръка. И тя се превърна в шепа излята течност.
Всъщност, не я намирах за голяма красавица. Беше от този сорт невзрачни жени, които са средни във всичко- средно висока, със средна дължина на косата, кафяви очи- средна от всякъде. Работеше като сервитьорка в едно заведение по главната. От време на време посещавах това заведение с някои приятели. Може би работеше там от доста време, но лично тя ни обслужи едва на четвъртия път. Забелязвах я както всяка една сервитьорка. Както казах, на четвъртия път дойде да ни обслужи лично и едва тогава я видях по-отблизо.
Поръчахме си по един студен чай, но уви, на всеки може да се случи и винаги се случва, тя изпусна единия чай и то по невнимание на един от клиентите, който се изправи по рязко. Цялата пламна! Тол ...