- Успех, тате!- Обви крехките си ръце около врата му Антоанета, а Иван кимна разбиращо зад нея.
- Ще ми пишеш ли двойки, когато...?- Не спираше момиченцето.
- Само ако заслужаваш!- Усмихна се Владислав и пое към училището.
Първият му работен ден бе повече от напрегнат. Децата от шестите класове шумяха по време на урока, подхвърляха си някакви листчета между чиновете и непрекъснато се взираха в телефоните си. Още преди да удари звънеца прибраха тетрадките си, и възбудено продължиха да си подвикват един- друг.
Владислав се прибра изморен и леко обезверен от случилото се през деня.
На следващата утрин тръгна с надеждата, че при седмокласниците ще му бъде по- лесно. Тъй като бе започнал работа почти месец след началото на учебната година, трябваше да преподава материала сбито, наваксвайки пропуснатото.
За негово съжаление картината от първия учебен ден се повтаряше на всеки урок. Едва няколко деца следяха материала и записваха в тетрадките си по нещо от преподаденото.
След две седмици навл ...