- Скъпи, да поговорим за бъдещето ни…
Така кажи… Обичам фантастиката, искам да погледна напред във времето, дори ми се ще да поживея тогава…
И започвам. Градове-спални, заобиколени от градини за отдих, всички производства свалени под земята, хората работят най-много по час на ден… Така - да не скучаят. Но пък имат и куп други занимания. Наоколо летят всякакви машини – от пърхащи столове, през планиращи дивани, до огромни автобуси от градския транспорт. И движещи се ленти. И прелитащи от точка до точка младежи с раници на гръб. И разнасящи пици и сладолед дронове. И…
Тя ме прекъсна. Нямала това предвид…
Сега отивам да купувам халки…