Дойде време и аз сватба да вдигам. От две години искам да се оженя, но, уви, няма булка. Жени – какво да ги правиш? Искат нежност – давам им я. Искат романтика – давам им я. Искат закрила – давам им я. Но поискам ли сватба – бягат! Бягат още щом падна на колене, без да изчакат предложението ми. Веднъж дори се случи така, че докато се разхождах с новата си възлюбена, видях, че връзката на лявата ми обувка се е развързала. Коленичих да се завържа, а тя като видя с периферното си зрение, че съм коленичил, се разбяга с писъци и ужас в очите. Всичките ми връзки приключват тогава, когато докосна с колене земята. Явно коленете създават проблеми не само на старите хора. Но както казах, дойде време и аз сватба да вдигам. Ето как стигнах дотук:

  Една вечер се оплаках на мой приятел от бягащите жени. Той не е особено интелигентен човек, но пък е голям смелчага.

  -  Е, не се ли умориха да бягат вече две години? – попита ме той, а после се хвана за брадичката и философски заключи - Това е много време за бягане!

  -  И аз им се чудя…

  - Ти не се чуди, а ме слушай! Хората са го казали отдавна: има ли желание, има и начин. Аз ще ти кажа какъв е начинът. Само ми кажи коя жена искаш.

   След като му казах коя е моята избраница, той продължи:

  - Ще я откраднем, това е начинът. Знам я тази, първо трябва да се справим с брат ѝ, пък после е лесно. Твоето желание ще го постигнем със сила. Ти нищо недей да правиш, само стой до мен и гледай лошо.

  Речено-сторено. Отидохме пред дома на въпросната жена. Почукахме на вратата и там се появи нейният брат. Моят приятел още в същия момент му се нахвърли с юмруци и ритници. Страшният брат му отвърна със същото. Битката беше толкова ожесточена и равностойна, че вече десет минути ги наблюдавах и нямах представа кой ще натделее. Доскуча ми и започнах да броя падналите на земята зъби. Забелязах, че на всеки десет секунди падаше по един нов зъб.

  От някъде се появи жената, заради която се провеждаше този ожесточен сблъсък. Гледа ги известно време. Изглеждаше доста уплашена. После погледът ѝ попадна върху мен и уплахата намаля. Приближи се, хвана ме за ръката и ми даде знак да излезем навън. Разхождахме се дълго време все така хванати за ръце. Разказах ѝ на какво се дължи жестокият дуел в нейния дом, а тя ми каза, че с удоволствие ще се омъжи за мен, защото съм постъпил много смело. Веднага тръгнахме към моя дом и започнахме да подготвяме сватбата – пръстени, букети, списък с гости, ядене, пиене ... всичко необходимо.

  Сега, една седмица след успешната кражба, почти всичко необходимо за сватбата е налице и много скоро ще се оженим.

  А как завърши битката? По-рано днес минах покрай къщата, превърнала се в ринг. Погледнах през прозореца и видях, че битката още не е завършила. Оставих пред вратата една покана за сватбата като награда за победителя и се върнах при бъдещата булка.