СВАТБА
- Не върви на хубаво т'ва време, Доньо-о, не върви ти казвам. - продума Тоню, като почукваше с бастуна по земята.
- Що-о, харно си е времето. Кво му я. - отвърна му Доню като се прозина и премляска с уста.
- Ха-а, ти сега ще спориш ли с мене! - ядоса се Тоню . - Кво му е харното, а? - Ей на от колко време не е паднало и капка дъжд, а той харно било.
- Аха-а… - прозина се отново Доню.
Тоню го погледна и сбута с лакът: - Аратлик, ти слушаш ли ме или…
- А? Какво? - сепна се Доню. - Как какво, бе! Аз колко време ти приказвам пък ти… - Ех, аратлик, бях се замислил…за какво ми говореше, а?
- За бабината ти трънкина , за т'ва! - ядоса се Тоню.
- Ах, тя баба отдавна е изгнила… умря, завалийката през 60 година.Та, що за нея?
- Ей , аратлик! - почука го с пръст по челото Тоню.- Ти-и, чуваш ли се к'во говориш? Аз ти викам за времето, а ти баба ти кога умряла.
- Така ли ? Щото та чух, че ми викаш бабата, та за това.
- Викам, викам бабинта ти трънкина! - ядоса се още повече Тоню и стана прав.
- Е хуб'о, де ама сега за къде бързаш.Що стана?
- Никъде няма да ходя . - наведе се над него Тоню.- Ами са чудя днеска можем ли се разбра с тебе?
- Ами ще се разберем, ва аратлик. Що-о, да не са разберем.
- Е, т'ва вече не се трай! - дръпна се настрани Тоню. - Ша са разберем Куков ден! - и тръгна да си върви.
- Чакай, ва аратлик. Що си тръгна ? Нали щяхме да гледаме циганската сватба.- надигна се Доню от пейката. Тоню махна от далеч с бастуна си и рече нещо, ама Доню нищо не разбра.
-Доньо, т'ва да не сте се скарали нещо с Тоня ? - обади се дядо Иван Дивото, когато приближи до него.
- Ха-а…що ? - отвърна му Доню.
- Чакай да поседна, че нещо ме въртят , пущините.- седна на пейката Иван и удари с ръка краката си.
- Та-а викаш не сте се скарали, така ли?
- Кво да делим, пейката ли? - опря с две ръце Доню на бастуна си и се облегна назад.
- Па знам ли? Щото като го срещнах, ломотеше нещо, но нищо не му разбрах. Само чух за някаква трънка викаше.
- Трънка ли ? Аха-а за бабината трънка става дума. - засмя се срещу него Тоню.
- Хм…та-а баба Стана я знам…тя к'ва трънка е имала? - учудено го погледна Иван.
- Не бе… ти не ме разбра. Но както и да е. Остави Тоня ще му мине като на бясно куче тоягите, ами ти къде си ходил?
- Ах, ходил, лазих аз, ама на моята може ли някой да и излезе на глава. Захарта тук била най евтина, иди та иди да вземеш някой килограм, че ще правя сладко. Та-а едва се дотътрих до тук.А ти кво правиш?
- Нищо! - отвърна му кратко Доню.
- Как така нищо бе ? - загледа го Иван. - Че кой те оставя така да правиш нищо?
- Ах не е баш без нищо, щото излязохме с Тоня да гледаме циганската сватба , ама на него се изкриви колата и…
- Аха! Разбрах. Циганска сватба ли? Ами ще гледаме, като не правим вече сватби, к'во ни остава. Щото в днешно време кой друг прави сватба, а?
- Как да правим? Нали виждаш, че вече повечето от младите живеят на семейни начала, без брак…та-а.
- Така е! Прав си. Без брак, няма и семейство, ама нали сме демокрация, всеки прави що си знае.
- Ха-а тва не е ли твоята дето иде през мегданя. - посочи Иван с ръка.
- Ха! Я чакай да са дигам, че ей сега ще ме направи на бъз и коприва.- тихо му рече Доню и бързо стана и сви зад ъгъла.
- Иване, бре? Не беше ли моя хубостник при тебе? - викна още от далеч Матьовица.
- А-а,така ти се е сторило, ма. Както виждаш сам съм на пейката.- отвърна и Иван.
- Сторило, сторило! Ама и ти лъжиш като дърт циганин Ша му кажа, аз! Само да се върне ще види той една циганска сватба. Зурните няма да му стигнат! - ядосано се врътна тя назад.
- Мале, мале… изхихика се Иван.- Такава хала да не ти е в къщи. - рече си той и се прекръсти.
© Георги Георгиев Всички права запазени