Свещено да бъде името ти!
Г.Ф. Стоилов (gfstoilov) и Донко Найденов (donkooooo)
1.
1599г.
Тристан се беше облегнал на решетката и гледаше към залеза. Килията му се намираше на върха на кулата и от нея се виждаше цялата долина. Нощта се спускаше меко и долу вече палеха факлите, а стражите се сменяха безмълвно, поглеждайки бегло нагоре.
Пред обкованата врата на килията се спряха тежки стъпки. Няколко удара на сърцето и резето изтрака.
- Тристан - дълбокият глас на стражника достигна до слуха на наслаждаващия се на последния си залез затворник.
- Небето се беше разделило, Тибор - прошепна замечтано той.
- Видях го... - каза стражникът и се подпря на обкованата с желязо врата, беше търпелив и не искаше да пречи на обречения да се наслади на последната си гледка.
Един млад войник не разбра правилно намерението му и понечи да влезе с набора вериги и да окове затворника. Тибор го изрита ниско в кривите крака и му изсъска ядосано да се върне в коридора. Войниците побързаха да отстъпят назад. С ...