15.02.2018 г., 12:28 ч.

Светецът 

  Проза » Разкази
427 2 4
12 мин за четене
Доброто, което правиш днес,
утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
Майка Тереза
Старецът беше седнал на една пейка в близост до църквата "Свети Седмочисленици" в София. Държеше ламаринено канче, в което минувачите хвърляха по някоя пара. Изглеждаше като пратеник от друго време, пътувал с машина на времето. С дългата си неподдържана бяла коса и брада, с протритрата власеница, с кърпените шаячни дрехи и с цървулите, този човек сякаш бе излязал от селския скрин на някоя баба и беше проснат на скамейката, за да се прогонят молците от него. Ако случаен минувач го питаше:
- Как си, дядо Добри?
Той неизменно отговаряше едно и също:
- Аз съм добре! И ти да си добре.
Житейската му философия беше толкова мъдра, а делата - чисти и богоугодни, че мнозина го наричаха "светецът от Байлово". Казваше се Добрин Добрев, но всички го знаеха като дядо Добри. Имаше миловидно лице и будни очи, които искряха от доброта. Ако дете пуснеше паричка в канчето, той винаги целуваше малката ръчичка след т ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлан Тонев Всички права запазени

Предложения
: ??:??