Ели стоеше с часове пред своя лаптоп и четеше новините от света. Денят беше мразовит и снежен, типичен февруари. Снежинките падаха от небето, а тя беше пуснала нежна италианска музика. Тази музика я отведе за миг в Италия, където беше живяла дълги години. Италианският език и беше станал, като роден. От емоция или от носталгия по Италия, тя си наля старо червено вино, домашно производство. Топлината на виното и прочувствената музика я отпуснаха до такава степен, че тя се почувства, като истинска кралица. Замечтана за своя принц от приказките. В този момент се чу звук и тя погледна екрана. Беше получила съобщение по Скайп. Натисна върху него и прочете написаното. От отсрещната страна я поздравяваха с „Здравей“. Тя погледна и видя, снимката на профила - черно голямо куче. Стори и́ се много симпатично и реши да отговори: „Здравей. Познаваме ли се?“. След миг получи отговор на италиански: “Удоволствието е мое. Да се запознаем. Казвам се Марко от Рим. Как се казваш и от къде си?“. Ели се замисли. Дали трябваше да отговори на непознатият италианец? Само след миг тя реши да се представи под различно име. Отговори кратко:“Мария от Рим“. През това време наля още една чаша вино в очакване на отговор. Нещо вътре в нея потрепна от очакване или от изненада, че точно на 14 февруари някой искаше да се запознае с нея. Само от една година беше разделена със своят съпруг, който остана да живее в Италия при италианската си приятелка, в Рим. За нея тази раздяла беше много тежка. Отидоха да работят след двадесет години заедно в едно селско училище в Родопите. Отсрещната страна отговори:“На колко години си, Мария? Сама ли си днес в денят на влюбените?“.  Без да се бави тя отговори:“Много въпроси ми задавате. На 45 години съм. А, Вие?“ Представящият се, като Марко отговори:“На 50 години и съм много самотен днес на Свети Валентин. Съпругата ми ме напусна и сега живея сам, като куче в центъра на Рим. След, като и ти си на компютър следва ли, че си сама и ти в този вълшебен ден?“ Ели не знаеше, какво да отговори. За нея този мъж беше много бърз в задаването на въпросите. Взе своя лаптоп и се опъна на голямата спалня в центъра на стаята. Тя усети топлината на родопското халище, подарено от свекърва и́ на сватбата и се отпусна върху него. Мъжът отсреща беше много настоятелен и написа: “Да не те обидих с нещо. Прости ми. Само исках да чатя с някого, за да не се чувствам самотен.“. Ели се усмихна и каза на себе си: “Какво толкова. Може това да ми е късметът на Празника. Може да е някой богат, стар и красив италианец. Може и на мен да ми излезе късмета.“. Тя написа в отговор: “Не се тревожи. Имах проблеми с интернета. Сега съм на линия. Благодарна съм ти, че ми писа. Как избра да пишеш точно на мен?“. Марко беше много бърз в писането: “Знаеш ли, че много ми хареса котето, което си сложила, като снимка на профила си. Искам да се запозная и видя дали си толкова хубава, като котето или си красива, като моето куче? Ще може ли да се видим и поговорим за няколко минути?“ Ели беше под въздействието на алкохола и нежната музика. Реши да се впусне в това предизвикателство. Какво можеше да и́ се случи, та това е само интернет. Човекът няма да я изяде. Написа в отговор:‘Моля да ми дадете 10 минути да нахраня котката си.“ . Тя измисли това оправдание, за да може да се приготви и гримира за неизвестният Марко от Рим. Отговорът беше:“Добре. След десет минути съм тук.Така ще нахраня и моето куче. До после.“

            Ели рипна от леглото и застана пред огледалото, за да се приготви. Сърцето и́ щеше да излезе от вълнение. Какъв ли беше този непознат мъж отсреща? Сложи дебел слой  фон дьо тен, за да прикрие бръчките. С маша нави косата отпред, за да изглежда красива. Не забрави червеното червило и сините сенки над очите. С молив подчерта големите си сини очи. Черната и коса се спускаше върху гърдите и́. Облече златистият си пеньоар, който беше дълбоко отворен отпред. Беше готова преди уговореното време. Нетърпеливо постави лаптопа на коленете си. Натисна зеленото копче и включи камерата. Няколко секунди изчака със затаен дъх да се появи тайнственият „принц“. Камерата на отсрещната страна се включи. Тя не повярва на очите си. Срещу нея гледаше втренчено познато лице. Това беше бившият и́ съпруг Иван. Както винаги брадясал, с мазна коса и зацапани очила. В едната си ръка държеше запалена цигара, а с другата надигаше бутилка червено вино. Сякаш ток премина през цялото и́ тяло. С бързо движение затвори капака на лаптопа. Треперейки от срещата с този нов „принц“, тя се мъчеше да извади батерията на лаптопа. „Марко, друг път! Същото магаре, ще си останеш, пияно-заляно! И пред Папските врати, ще се въргаляш, магарията, ще си покажеш! Защо все на мен Господи?!“

            Ели легна в доскоро размечтаното легло, загледа тавана и каза на глас:

            -За мен няма Свети Валентин! Добре, че лаптопа има батерия и лесно се спира. Ха, наздраве!