Той беше ням. Бяха му изтръгнали езика преди много време. Когато беше малък и другите влечуги нападнаха пещерата му и убиха родителите и братята му. Него оставиха жив. И го хвърлиха в ямата сред пустошта. Да оцелее сам, беззащитен и гол. Но той оцеля. Спаси го стар гущер и го отгледа. Възпита го, но след това умря. Той се закле да намери другите гущери и да ги убие. Но това нямаше да свърши работа. Не бяха убили те родителите и братята му. Беше ги убило друго. Беше ги убил един дух, който бе обсебил отдавна страшно много от себеподобните му. Те се избиваха взаимно, понеже нямаха естествен враг. Бяха най-силната раса на света. И бяха обладани от зло. От зъл дух. Той беше промил мозъците им и ги беше накарал да се измъчват взаимно, да се преследват и да се избиват. Да изпитват удоволствие от насилието помежду си.
Той се закле да ги преследва. Да ги преследва и убива. Това стана и смисъла на живота му. След това да убие и злия дух, ако е възможно. Търси дълго из пустошта, но успя да ги на ...