11 мин за четене
Свободен
1860 година...
Петър Войнов прехвърли ръждивите вериги, в които бяха оковани ръцете и глезените му, високо през раменете си, вдигна босия си крак и стъпи в гемията.
След него се качиха и останалите осъдени на каторга, все от Битолския вилает и провождани за Диарбекир.
Накрая насядаха и аскерлиите и лодкарят загреба към десния, по-равен бряг на Струма.
На отсрещната страна тръгнаха по изтъркания калдъръм на стария римски път, разпрострял се сред тучни ливади, обсипани във всякакви багри и цветове и сочещ покрай Денчов чукар и българската махала Баятуровци нагоре към върховете на гордия Пирин.
Там, в подножието на вечните снегове в местността Хановете пътят се отклоняваше и щяха да минат през Предела, за да слязат в Мехомия, а оттам през Фелибето, та чак до Анадола.
Веригите подрънкваха уморено с ръждивия си глас.
Осъдените не разговаряха. Бяха си казали всичко.
Аскерлиите се мохабетисваха по двамина и от време на време сменяха водачеството на конвоя.
Слънцето отиваше към заник ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация