Жега, ама жега… На улицата едва се издържаше – като че между плочките изригваше врящ вятър, който сушеше дробовете.
Затова бързах. Едно – да се скрия под асмата, второ – чичо Пешо очакваше спасение. Под формата на няколко кенчета бира. Просто и вчера беше кипящо време и той използвал последните дози от климатика си – бирата в хладилника.
Бутнах портичката, той ми помаха от дивана под асмата като Робинзон към идващия да го спаси кораб.
В подобна екстремална обстановка нямаше време за много приказки. Пък и мъжете не обичаме да говорим – освен за мачове и мацки. А с чичо Пешо – и за някоя стара история…
Едва отлепих устни от леденото тенеке и се самопохвалих мислено, че бях поръчал на магазинера още заранта да метне бирата най-напред във фризера, а после на долната лавица в хладилника…
Ледена бира… Докторите си дрънкат за вредата от студеното в жегата, ама на докторите им е лесно да приказват в прохладни кабинети…
- Под сянката е приказно – измърках, обърсвайки пяната от джуките, и седнах ...