Вали. Не силно, по-скоро ръмеж. Тежките колелета дрънчат по ръждивите релси. Чува се свирката на локомотива. Влакът спира. Бавно, малко по малко… Сякаш и глупавият влак не иска Той да си иде. Пак. Отново.
Отива си и се връща. И пак, и пак…
И всеки път едно и също.
Влакът идва, после си тръгва, и два дни по-късно - ... Пак. Идва, заминава…
И всяка такава събота сутрин… Алармата… Кафето.. Цигарата…
Якето… Чантата… Токовете…
И тичането до гарата… И изкълчените крака… И 06:10…
И миризмата на гара... На кофти кафе…
И самото гадно кафе… И цигарите… И смс-ите…
И кръвта в ушите… Буцата в гърлото… Сърцебиенето…
И гласът на диспечерката… „Пътническият влак от Синдел ще пристигне на трети коловоз”…
И 06:17… ...