My`OwN
21 резултата
Събудих се с непреодолимото желание да създам нещо. Нещо хубаво. Нещо със смисъл.
Незнайно как се надигнах от скърцащото си легло. Виеше ми се свят, вероятно заради ниския хемоглобин. Май наистина снощи трябваше да пия онова гадно хапче… Но желанието, ах, това желание.
Направих си кафе - силно и аро ...
Незнайно как се надигнах от скърцащото си легло. Виеше ми се свят, вероятно заради ниския хемоглобин. Май наистина снощи трябваше да пия онова гадно хапче… Но желанието, ах, това желание.
Направих си кафе - силно и аро ...
705
680
1
Вали. Не силно, по-скоро ръмеж. Тежките колелета дрънчат по ръждивите релси. Чува се свирката на локомотива. Влакът спира. Бавно, малко по малко… Сякаш и глупавият влак не иска Той да си иде. Пак. Отново.
Отива си и се връща. И пак, и пак…
И всеки път едно и също.
Влакът идва, после си тръгва, и два ...
Отива си и се връща. И пак, и пак…
И всеки път едно и също.
Влакът идва, после си тръгва, и два ...
1102
2
Сиво. И още сиво. Сиво, сиво, сиво…
Забавно. Забавно-сиво.
Или не. Една и съща, всеки ден…
И час.
И минута… ...
Забавно. Забавно-сиво.
Или не. Една и съща, всеки ден…
И час.
И минута… ...
1171
Как мразя да ми е студено! Мразя, мразя, мразя! И не обичам снега. Дразнят ме малките капчици, които остават в косата ми на мястото на разтопените снежинки. И вятъра не го обичам. Обикновено е студен и от него ми замръзва нослето. А и тъмното не харесвам. Няма причина, просто така…
Сутринта е точно ...
Сутринта е точно ...
882
2
***
- Лили, как мислиш, дали Слънцето е живо? Дали и то диша? А ако е живо, дали мисли, говори ли?…
- Не зная, мъник...
- Аз пък мисля, че слънцето е мъртво...
- Защо? ...
- Лили, как мислиш, дали Слънцето е живо? Дали и то диша? А ако е живо, дали мисли, говори ли?…
- Не зная, мъник...
- Аз пък мисля, че слънцето е мъртво...
- Защо? ...
775
1
1163
7
... Боли… Много… Не, не крия... Малката купчинка пурпурни стъкълца, която някога беше моето сърце, стене… Плаче… Крещи… Крещи Твоето име…
Вече не мога дори да плача… Сълзите не текат… Само… боли…
Нима за теб не значех нищо? Нима времето заедно е било… нищо?
Нищо, казваш… Нищо… Хм… Защо ли не се учуд ...
Вече не мога дори да плача… Сълзите не текат… Само… боли…
Нима за теб не значех нищо? Нима времето заедно е било… нищо?
Нищо, казваш… Нищо… Хм… Защо ли не се учуд ...
1006
1
… Първите лъчи на зимното слънце огряха прозореца на стаята й. Бавно, несигурно, като че ли да не я събудят. Но тя не спеше. Просто не можеше. Чувстваше се толкова празна, толкова… мъртва… Разтърка очи, отви се и седна на ръба на леглото. Погледна ръкавите на бялата си сатенена пижама на мечета. Бях ...
849
1
… Малката й ръчичка потръпна върху белия чаршаф. Очичките й се отвориха и тя се огледа несигурно. Не видя никой около себе си - болничната стая изглеждаше празна. Ния се стресна и извика: ”Мамо!”, но думите й прозвучаха като шепот. Отново се огледа. Чак тогава видя жената . Момиченцето позна червени ...
1101
![;]]~](https://m3.otkrovenia.com/cache/img/5k/l1/5kl1xf9hqqtwwi9i0.jpg)
1029
1
… Седя сама, свита в ъгъла под малката тераса на първия етаж - единственото „сухо” място наоколо. Леденият есенен дъжд се излива безпощадно, образувайки локви с размерите на малки езера. Ослепително белите светкавици раздират тъмното, сиво небе и осветяват могъщите, призрачни облаци. Студеният вятър ...
1356
Беше горещ летен ден. По светлосиньото небе не се мяркаха облачета, нямаше и помен от освежителния полъх на вятъра. Днес паркът на града беше най- посещаваното място. Огромните дървета правеха плътна сянка, a листата им сякаш държаха лъчите на слънцето надалеч. От цветята се носеше нежен аромат, кой ...
1142
1262
4
1900
1
925
1
850
2
873
4
1466
8
1299
2
Мрак. Тишина. Дъждът ромоли по затворените прозорци на къщите. Сякаш небето плаче, а черният асфалт поглъща жадно горчивите му сълзи. Всичко спи. Дори вятърът, побутващ мързеливо клоните на дърветата, изпитва умора... Всичко...
Но не! Под единствената светеща лампа на улицата седи момиче... Това съм ...
Но не! Под единствената светеща лампа на улицата седи момиче... Това съм ...
1314
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
