Селцето спеше отдавна. Войниците се огледаха предпазливо и прескочиха оградата. Събота вечер беше, време за бира и визита при Марчето. Прекосиха тихата уличка и се отправиха към последната къща на селото. Там намираха евтино пиене и отпускащи ласки при селската любвеобилна спасителка. Първият влезе, а двамата останаха да пушат отвън. Царевичните ниви просветваха на лунната светлина като картина на модернистичен художник.
След половин час търпението им изчезна и единият влезе да преговаря. Излезе с бутилка ракия и съобщи:
- Кретенът е платил още за час. Ще чакаме или ще вдигаме гълъбите?
Другият погледна бутилката и се засмя:
- Ако до дънцето още го няма, тръгваме.
Отвориха шишето и се облегнаха на стената. Бяха яли постен зелен грах за вечеря и ракията ги захапа с първата глътка като змия. Половинката бързо изчезна, очите им светнаха, хищни и недоволни, и двамата се отправиха към площада по тясната уличка. Там селската кръчма още шумеше и двамата си поръчаха бира. Старците ги огледаха, ...