7.08.2008 г., 6:26 ч.

Събуди се! (Част Първа) 

  Проза » Разкази
1088 0 2
8 мин за четене
 

    Събуди се. Кошмарът продължаваше да го преследва. Отново се беше озовал в тъмната стая, където черни сенки му крещяха: „Не ставаш! Изчезвай!". Стана, опитвайки да се отърси от преживяното... беше само лош сън. Взе си бира и запали цигара. Не, този път беше различно, този път нямаше да се провали. Но после спомените го връхлетяха.... Сякаш вчера беше на 5 и отиваше на първия си кастинг за реклама на някакви овесени ядки. Още помнеше наивната надежда в душата му, че тази реклама ще го направи звезда като актьорите, на които се възхищаваше. Но не стана така. Пуснаха два-три пъти рекламата по телевизията и като че ли с това звездната му кариера приключи. Това не го обезсърчи, продължи настойчиво да търси своя шанс. Годините летяха, вече беше на 15, а най-забележителното му постижение бяха няколко незначителни роли в глупави филми, които никой не гледаше. Майка му и баща му отдавна бяха спрели да го подкрепят. За тях мечтата му беше нереална и само пречеше на учението. Безброй пъти се опитаха да говорят с него, „да му влеят акъл" както казваше баща му. Майка му не пропускаше да му натякне, че за десет години не е постигнал нищо, но още има време да се ориентира кум друга, сигурна и скъпо платена професия. Приятелите му не повдигаха въпроса, а останалите...с техните подигравки отдавна беше свикнал. Недоверието в способностите му и липсата на шанс, който да сбъдне мечтата му го сломяваха, но в същото време подхранваха желанието да им докаже, че грешат. 

     И тогава срещна нея... и се влюби до полуда. Тя го омайваше с детския си чар, а усмивката и го хипнотизираше. Не можеше да живее без нея както и тя без него. Правеха планове за бъдещето и разказваха за миналото, смееха се и плачеха, радваха се и страдаха, но винаги заедно. Тя се превърна в единственото нещо , за което си струваше да живее, светлия лъч, който проряза мрака,за да достигне до сърцето му. Почти не виждаше приятелите си, но сега те не му бяха нужни, имаше си нея. Тя беше първата, която го подкрепяше за всичко, първата, която повярва в него и не спираше да го уверява , че ще успее да постигне мечтата си. След като завършиха си наеха апартамент и вече няколко месеца живееха заедно...

От цигарата му беше останал само тлеещият фас. Загаси го и отиде да се облича. Чакаше го поредното прослушване, на което щеше да отиде без особени надежди.

 

    Качи се в колата и бавно излезе от паркинга. Мислите му още летяха около предишните неуспехи и постепенно засилваха притеснението му. Прослушването беше за високо бюджетна драма. Него не го избираха за такива роли и сигурният неуспех го подтискаше. Нямаше никакво желание  отново да се разочарова, но го дължеше на Нея. Беше чула за прослушването от някакви приятели и веднага му беше казала. Вярата и в него беше завладяваща, въпреки многото му неуспехи тя продължаваше да го подкрепя както в началото. Всички мислеха, че мечтата му постепенно ще избледнее, но грешаха и само Тя застана зад него. Да, дължеше и го, дължеше го и на себе си, този път трябваше да успее.

   Кастингът беше в театралната зала в центъра. На входа му дадоха номер и го насочиха към голяма стая в дъното на коридора. Беше пълно с хора... денят щеше да бъде дълъг. Седна, запали цигара и зачака.

   Часовете се нижеха бавно, хората в стаята постепенно намаляваха, както и цигарите в кутията му. Запали последната и това го изнерви допълнително. Знаеше че не може да излезе за нова кутия, а беше почти сигурен, че скоро няма да го извикат. Загаси и този фас и стана да се разходи. Краката му бяха изтръпнали и чувството беше неприятно. Жената ,която раздаваше номерата отново влезе и повика неговия номер. Най-накрая чакането свърши. Със свито сърце тръгна след нея- след всичките години все още го измъчваше сценичната треска и надали някога щеше да отшуми.

   Направиха му няколко снимки и след това му казаха да разкаже за себе си пред камерата. Винаги беше мразил тази част от прослушванията. Този път реши да промени нещо. Не каза нищо за живота си, говори единствено за мечтата си, говореше за болката, която му носеше неуспеха, но и за нестихващото му желание да играе. Не знаеше колко време е разказвал, но когато спря дъхът сякаш не му достигаше. Хората пред него го гледаха втренчено и секундите му се сториха като часове. И после до болка познатата  фраза: „ Благодарим Ви, ще Ви се обадим след няколко дена."

    Но дните се превърнаха в седмици, а седмиците в месец. Край... надеждата и за тази роля угасна. Само искрицата в Нейните очи още светеше.

   Започна вторият месец откакто се яви на прослушването и двамата седяха на масата в кухнята. Чинията с палачинки пред него стоеше непокътната, но цигарите в ръката му се топяха като кубче лед под лъчите на слънцето. Още от сутринта го измъчваше онова странно усещане в стомаха  както когато тичаш по стълбите и пропуснеш стъпало. Определено не му беше до ядене, но обичаше да гледа нея... как се храни, как спи, как се оправя преди да излезе или небрежно връзва косата си когато се прибере. Имаше неповторим чар и толкова прелестна усмивка, че сякаш го хипнотизираше всеки път когато го погледне. Рядко я беше виждал тъжна, но дори тогава беше пленяващо красива...

   Телефонът прекъсна мислите му. Остави я да вдигне, сигурно отново беше една от онези нейни приятелки, с които бъбреха и се смееха с часове. Но грешеше-търсеха него. Загаси отегчено цигарата и отиде до телефона. Кой ли можеше да е? Обикновено  му звъняха на gsm-a.

   Тя седна на масата и отново се зае с палачинките, но не изпускаше нито едно негово движение. Той вдигна слушалката и се заслуша. Някаква жена каза нещо, което той не разбра. Помоли я да повтори. И после дойде шока. Жената му съобщаваше, че според екипа той е идеален за главната роля във филма и трябва да дойде, за да уточнят подробностите и да подпише договора. Не можеше да повярва! Шансът, който беше чакъл цял живот най-сетне дойде. Най-накрая можеше да се отплати за подкрепата И и да докаже на останалите, че мечтата му е реална. Разбра се с жената да се срещнат на следващия ден и после слушалката се изплъзна от изпотената му длан. Целият трепереше от вълнение. Със задавен от щастие глас И разказа и тя не успя да сдържи сълзите си. Не спираше да шепне в ухото му че винаги е вярвала в успеха му, че ще се представи отлично и напук на всички ще сбъдне мечтата си. После се качиха в спалнята и се любиха както никога досега.

   Вечерта отидоха в един от най-скъпите ресторанти в квартала. Нямаха пари в излишък, но случая си заслужаваше. Тя беше прекрасна в червената си рокля и очите и имаха особен блясък, който го изпълваше с щастие. Прекараха невероятна вечер, имаха чувството, че нищо не е в състояние да помрачи настроението им, което се подобряваше с всяка изминала секунда. Бяха поръчали бутилка вино, но след първата чаша то беше забравено на страна. Не им трябваше алкохол така или иначе вече се чувстваха опиянени от събитията. Прибраха се късно, но тази нощ сънят не дойде при тях.

   Събуди се. Отново същият кошмар... А предишната вечер? Тя истина ли се беше случила или е само част, която да увеличи ужаса. Страхът го завладяваше все повече. ... Не можеше да е от кошмара, не искаше да е от кошмара. Огледа стаята и въздъхна. Червената и рокля лежеше на стола, а недопитото вино го гледаше от масичката. Прегърна Я и се отпусна. Вчерашните вълнения май му бяха дошли в повече. Сега трябваше да мисля за други неща. Беше успял. Мечтата му щеше да стане реалност, щеше да бъде актьор, да играе в голям филм както винаги е искал.

   Стана и се облече. Чувстваше се замаян, но също така невероятно щастлив. Тя още спеше. Нямаше да я буди, можеха да говорят и след срещата. Целуна я нежно и излезе.

   Хладният въздух навън го ободри. Качи се в колата, излезе от паркинга и запали цигара. Още не можеше да повярва как нещата се завъртяха толкова неочаквано. Срещата щеше да се състои в същата зала в центъра, но сега нямаше търпение да стигне по-бързо. Паркира пред нея и си погледна часовника. Беше подранил. Купи си цигари, изпуши една и влезе.

   Въведоха го в стаята за прослушвания. Час и половина по-късно излезе от там, подписал договора на живота си. Снимките започваха след месец, който той смяташе да посвети на Нея - единствената, която с вярата си му даде сили да продължи да се бори.

© Тони Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако щеш ми вярвай, ама на няколко пъти ме побиваха тръпки...като четях, а това рядко става с мене( само ако разказа,поезията,картината... ми е въздействала адски много)...Какво да ти кажа...Нямам думи!/6/
  • страхотен разказ, Тони! чета го вече трети път и продължава да ми харесва все повече и повече! пишеш много увлекателно поздравявам те!
    с обич, миличка
Предложения
: ??:??