С Ъ Д
Дъждът грижливо измиваше следите от сълзите ми. Вървях вглъбена . Животът течеше покрай мен без да ме докосне - като че ли се намирах в друго измерение.
Изправена бях на съд пред себе си.
Прокурорът (разумът) започна обвинителна си реч с безпристрастен глас:
- Предполага се, че си поживяла достатъчно, за да се поучиш от грешките в миналото. Но не! Ти ги повтаряш, повтаряш... Приемаш всяка дума за истина с наивинитета на малко дете. Втренчила си се в необозримото и търсиш Любовта. Любовта, скъпа госпожо, е за тинейджърите - дори те по-добре от тебе знаят, че тази дума „любов” е изпразнена от съдържание. На твоята възраст! Не ставай смешна!
-Възразявам! - Най-после защитата (сърцето) си влезе в ролята.
- Човешко е да се греши ! Само Бог е безгрешен! Защо наричаш вярата в доброто наивинитет? А любовта - съществува. Съществувала е и ще съществува – без нея светът би загинал! ”Всичко е ЛЮБОВ!” Сърцето няма възраст, съответно и любовта не може да бъде поставена в някакви възрастови рам ...