След като изпратих детето до училище се разрових из чекмеджетата, в които криеше важните си неща. Да, не правих нещо хубаво, но просто се нуждаех от поне една причина защо ни напусна. Ако беше жив, щеше да преобърне целия свят, но щеше да накаже човека, който е бъркал в нещата му. Погледът ми спря на едно писмо, което беше насрочено да се изпрати точно на датата, която той си отиде. За моя голяма изненада получател бях аз. Но защо? Отворих плика внимателно, с надеждата когато се върне да не разбере че съм пипала нещата му. Думите бяха написани ръкописно и с красив почерк. Писмото гласеше: ,,Мила моя, не ми се сърди (защо по дяволите го казвам). Та, аз заслужавам много повече от това да ми се сърдиш. Да, знаех, че ще умра. Още от дете имах проблеми. Майка ми, да почива в мир, знаеше всичко, но ми обеща, че ще отнесе всичко в гроба. Не исках да се привързваш към мен, защото така щеше да ти е по трудно да се сбогуваш с мен. Често бях на ръба да ти кажа абсолютно всичко, но се сдържах, защ ...