Вихрушка, като сиво бяла фуния понесе прах и листа, стрелна се някъде и изчезна в небитието. Слънцето, което вече не топли, бавно се стопи на запад. По изпочупените и олющени пейки няма хора, само там накрая е седнала стара жена с прокъсана забрадка. Изглежда като част от пейката.
Той крачи бързо, няма време! Срещата трябва да се състои, иначе зле, зле за него, зле.... Подмина старицата и дори не я погледна. Черният му шлифер мята поли, а ръката здраво стиска дръжката на чантата. Ще я предаде, само още петнадесет минути. И ще бъде свободен...Ще се отърве от онова вътре.
Знае за папката - беше я прочел... Не го интересува кой се е докопал до това, не го интересува колко живота ще оклепа тази кафява папка. Само да я предаде...
Обърна се назад и видя старицата, която беше станала и идваше към него.
"Какво пък иска тази?" - ядоса се, погледна часовника си - оставаха шест минути.
Жената приближи, по бялото и чело имаше хиляди малки бръчици. Погледна го. Очите и са странно сини и дълбоки, вс ...