31.12.2022 г., 9:42 ч.

Съдници 

  Проза » Разкази, Други
652 6 8
8 мин за четене
Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, е въпрос на морал. Неморалните не оцеляват, те преуспяват. Другите едва се държат на косъма на морала си и нито крадат, нито с проституция или друга подобна политика се занимават, не докосват дрога, даже и подкуп не вкусват. Тези на косъма – не са и депутати и заместник-министри не са, за нищо не стават. Те са от друго тесто, не ги бива за бизнес и затова се крепят за морала като удавник за сламка. Нали така казват – нравствеността е оправдание за неуспелите.
Но няма значение. Моралът не е оправдание за нищо. Не е за това сега думата. Просто реших да се възползвам от случая, за да...
– Това го чухме вече! – ще кажете.
Забравих, че с това започнах. Че се ползвам от трибуната. Не бива да го забравям. От вниманието ви. Или от случая. Изв ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??