Човешките органи направиха производствено съвещание. Сложен ставаше животът, нова криза се задаваше, трябваше мерки да се вземат, план за възстановяване и реконструкция да сътворят…
- Трудно ни е – рече Десният крак, а левият подритна в знак на съгласие – Енергията нещо… Закъсваме я. Остави скоростта, ами взехме да губим равновесието, петлеем се…
- Най-много да падне всичко – рече едната Ръка – ами като Очите не виждат, а ни блъскат ту в стена, ту в дърво…
- Как да виждаме? – възмутиха се Очите – Уморени сме. Като пуснем клепачите – по-добре виждаме. И по-хубави неща. От спомените…
- Остави тия приказки! – прекъсна ги Сърцето – Аз основен двигател ли съм? Разхлопвам се, гориво няма…
- Щото преработката върви бавно – обясни Стомахът – Бавно, та бавно… И кръвта нещо застива…
- Как няма да застива – обади се Черният дроб – Времето, миналите удоволствия, повредите…
- Айде, пак аз виновен – разнесе се глас нейде под Корема – Навремето аз работех, вие с мен се кефехте…
- А сега? – полюбопитс ...