Съкровена тайна

30.05.2015 г., 22:02 ч.

Проза » Разкази

601 0 0

3 мин за четене

- Подпишете тук, тук и тук! Единият екземпляр е за вас, другият - за нашата импресарска агенция - Нина се усмихна сърдечно и погледна красивия, млад мъж с истинско възхищение. - Ако не спазите договорните отношения, дължите неустойките, посочени ето тук, най-долу - нежната ù деликатна ръка пробягна по редовете на листа пред него. Той я проследи и почти ахна, такива фини и деликатни ръце не беше виждал през живота си, въпреки че през 35-те си години Стефан беше виждал хиляди женски ръце. Той беше оперен певец, един от най-успешните млади българи, които славеха страната ни по цял свят.

- И да не забравите, че след представлението холандският посланик организира коктейл във ваша чест! - за миг Нина се сепна, звучеше досущ като майка си, а всъщност беше по млада от него с 5 години. Той се усмихна с широката си, искрена усмивка, така позната ù от представленията му по чуждестранните телевизии, стисна приятелски подадената му ръка и излезе от помещението. Нина въздъхна, пооправи един кичур от косата си и се замисли. Беше доста трудно да стигнат до Стефан Николов. Той беше изключително ангажиран и това отне почти 2 години, докато го доведат в България, време, през което тя гледаше неговите представления, излъчвани от цял свят, кореспондираше с него през интернет и дори разговаря няколко пъти по телефона. Така постепенно нещо в нея, позабравено отдавна, взе да се събужда. Сега, като го видя на живо обаче, разбра в действителност защо той е толкова популярен. Беше като едно истинско слънце, което се раздаваше, без да мисли кой е срещу него и защо. Нещо в сърцето ù трепна, "Нина, Нина, какво ти става, та ти имаш мъж, дете". Тя се замисли за Георги и семейния им живот. Той си беше "о кей", имаха всичко, което им беше необходимо, че и повече от това, пътуваха често в чужбина, почиваха заедно, детето растеше спокойно и здраво и ги радваше, но... тръпка, нямаше тръпка! Това беше, което ù липсваше! С Георги си бяха... като брат и сестра! Е, правеха го веднъж на 2-3 месеца, но... Тя, разбира се, си компенсираше- "Какво пък, да не е забранено да се радваш сама на тялото си, нали не ходи с други мъже" - Нина тръсна глава. - "Но сега Стефан е тук, а той е толкова... Боже, Мила! Престани!" - нахока се тя - "Какво ти става!"

Представлението мина чудесно, постановката на операта беше зашеметяваща, Стефан пя с такова вдъхновение и жар и така даде всичко от себе си, че накрая повечето от публиката плачеше или поне беше дълбоко развълнувана. Нина бършеше красивото си лице с малка копринена кърпичка и дори подсмърчаше, "Нейният Стефан, да, нейният, просто ги разтресе из основи", така развълнувана тя не се беше чувствала никога през живота си, нито когато Георги я целуна за първи път, нито когато се любиха най-накрая, след 2 годишно ухажване, нито дори и тогава, когато се роди малката Мая - дъщеричката ù. На коктейла беше шумно и имаше прекалено много хора. Нина искаше да види Стефан насаме, да го прегърне, да го разцелува, за да му благодари за прекрасното му изпълнение, но едвам успя да стисне пак ръката му в общата суматоха и да си разменят няколко банални любезности. Да, за миг той я беше погледнал някак особено, но може и така да ù се е сторило.

На следващия ден Стефан потегли за Мюнхен, където беше следващото му представление. На летището тя го изпрати, като шеф на импресарската агенция, организираща представлението му в България, това ù беше задължение. Преди да влезе във ВИП-а на летището, той хвана нежно ръката ù, погледна я усмихнато и я целуна по двете бузи, както правят старите приятели. Беше толкова неподправено и чаровно, че тя се изчерви цялата като домат.

Същата вечер Нина сложи осемгодишната Мая да спи и понеже Георги вече беше си легнал уморен, на горния етаж на къщата, си сипа чаша бяло вино и си пусна тихо "Несун дорма" в изпълнение на Стефан Николов. Постепенно, леко, без съпротива, ръцете ù заиграха танца на любовта върху прекрасното ù тяло. Мигът, в който гласът на Стефан се извисяваше в страстната ария, тя изпита такова невероятно и разтърсващо цялото ù същество удоволствие, каквото не беше изпитвала никога през живота си! Може би защото не нейните ръце правеха това с тялото ù, а Неговите! В същия този момент в луксозната стая на Мюнхенския хотел, в който беше отседнал, Стефан разглеждаше една снимка, на която ги бяха снимали с Нина при пристигането му в България и си мислеше: "Каква Прекрасница е тази Нина! Ах, как бих я галил с вдъхновението, с което пях за Нея, онази вечер в София!"

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.