Малка капчица отражение, на спомена и болката, на едни изстрадали души; на едни повехнали цветя. Отмит спомен и дупчици минаващи през тебе, надникнеш ли, само клоуна ще ти се усмихне със сълзи на очи. А ти не плачеш, защото знаеш, че ако заплачеш, мъката ще си отиде така както ще си отидат и сълзите ти, а ти толкова много обичаш тази агония от непроляти сълзи. Не ги даваш, толкова са ценни те за тебе. Усещаш как тъгата иска да си отиде, но сърце не ти дава да я пуснеш. Сгушен сред хиляди водовъртежи от прекрасни спомени и урагани от слънчеви отливки, галещи те нежно по лицето. O, свят, толкова много восък аз пропилях, за да те извая такъв, какъвто искам да си. И толкова много капчици аз пропилях, за да забравя, че не си такъв, какъвто бих искал да си. Не ме крепи, ни надежда, ни вяра... празни брътвежи на умиращи фараони. Но аз си нямам саркофаг, в който да заровя пепелявото си лице и да чакам лунния изгрев, за да избистри сълзите ми. Те са там, те не чакат, те просто искат. Винаги пад ...