1.
Животът на скитника е труден...
Пътят му е опасен и стръмен, песъчлив, понякога хлъзгав или блатисто измамен с капаните си насред нищото. Той често се спъва в коварен земен корен, удря се в останал скрит между шумата сърдит, ръбест камък. Скитника не брои пътите, когато нагазва в запълнена от дъжда яма и паданията, в които усеща вкуса на калта и на гнилата почва. Но заради упоритостта си, отричайки праволейността на това да следва обозначени маршрути, винаги се изправя и продължава да върви по свой избор, макар с рани по тялото товара да става все по-тежък с всяка крачка и въпреки силата си, вечер очите му се уморяват да търсят пътеките, а в най-късните часове краката се огъват все по-често и щом дойде нощта, тялото неистово иска да се отпусне в безкрайна почивка. Тогава се скитника се подчинява на нуждата и спира някъде, където и да е, приемайки, че дори и за него, преходите в дните са уморителни, а нощите винаги студени под открито небе, когато я няма онази сигурност на дома. Засп ...