Последните лъчи на есенното слънце изчезваха зад склона на високата планина до градчето. Вятърът стана по-студен и по-силен. Хората започнаха да се прибират от работа изморени и неспокойни. Улиците на градчето все повече и повече опустяваха. Започнаха да светят уличните лампи. Вятърът стана слаб, но въпреки това беше студен. Хората вече се бяха настанили удобно в къщите си и гледаха телезия, ядяха, говореха си, нормалните човешки неща.
Улицата беше пуста, като се изключат двете котки, които се дърпаха и дращеха. Само една от уличните лампи там светеше и то много слабо. Мракът беше почти пълен. Само едно човешко същество, с мисли, напълно различни от тези на останалите, бавно ходеше само в мрака и студа, леко облечено и с наведена глава. Елисия току-що беше разбрала за смъртта на майка си - нелепа злополука на работното й място. Детайлите не бяха важни за нея, важен беше само фактът, че вече тя беше останала напълно сама. Баща й беше изчезнал след раждането й, сега и майка, която по цял ...