11.09.2007 г., 9:33 ч.

Сън 

  Проза
1314 0 1
3 мин за четене
Сън
Исках да обичам, а можех ли?
Сутрин е и отново отварям очи.
Ставам, поглеждам се в огледалото и си казвам “Отново е ден”.
Лека усмивка, някак си неволно се появи на лицето ми.
Знаех. Днес ще е прекрасен денят.
Ръцете ми по навик обляха с хладка вода лицето,
беше приятно. В този момент ги погледнах.
Да, те са на мястото си, значи мога да галя лицето ти.
Погледнах в очите и видях една дълбока истина.
Някъде там в дълбокото тя ми казваше, че
все още мога да виждам и твоите очи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Огнян Всички права запазени

Предложения
: ??:??