Събуди се леко и неочаквано, още не знаеше, че сънят го е напуснал. По лицето му кротко се стичаха сълзи, усети топлината по бузите си. Не знаеше реалност ли е това, или неспокойната мрежа на сънищата го държи още в плетката си. Очите му се насочиха напред в отсрещната стена и тогава разбра, че е някъде в средата между сън и действителност. Цветовете бяха ярки и наситени, очертаваха познатото лице на този, пред когото от две хиляди години се прекланяха милиони, милиарди човеци. Изпитите скули, брадата, блестящия поглед, лице на вестител и мъченик.
Кой ден е днес, помисли си все още насън той. Очите отсреща го гледаха около минута, бяха вторачени и го изгаряха с укор, от който не можеше да избяга. След това лицето се разми и настана тишина. Разбра, че се е събудил.
Погледна календара и нещо го присви в стомаха. Точно година от деня, в който баща му си отиде, забравил беше. Тогава му беше тежко, макар че нещата бяха ясни и за двамата. Последните дни само синият поглед, ясен и бистър го д ...