23.05.2008 г., 12:03 ч.

Сънища по пътя към вечността 

  Проза
1300 0 2
19 мин за четене
Сънища по пътя към вечността
Вчера почина майката на Симеон. Няма думи, с които да се опише мъката, която преживява човек, когато загуби свой близък. Няма по-голяма болка от смъртта на майката. Анастасия беше красива, все още млада - на 50 години човек е млад; жена. Жизнерадостна и изпълнена с любов към света, тя озаряваше дома с топла светлина и караше всички да се усмихват и да се чувстват добре. Прекрасна жена. Понякога животът е толкова несправедлив...
Симеон беше облечен в черен костюм и празно гледаше прясно заровения гроб, студената каменна плоча, на която е изписано името на майка му. Хладният северен вятър си играеше като малко дете с падналите есенни листа и зловещо свистеше между надгробните камъни. Симеон стискаше в ръцете си някакви цветя, а монотонното четене на проповедта го хипнотизираше.
Все още не можеше да осъзнае или по-точно - не искаше, че майка му вече я няма. В съзнанието му живееше нейният образ - леко пълна жена, с руса къдрава коса, искрящи сини очи, лъчезарн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Всички права запазени

Предложения
: ??:??