Сънят
На Знаците
Някога в бъдещето...
Силвия като хипнотизирана наблюдаваше ръсещата се пепел на догарящата клечица, а сълзите й просто капеха. Ароматът връщаше спомените и ги смесваше с живи копнежи и умиращи мечти. Рапсодия на Бочели дълбаеше в раната... От месеци разумът й се противеше и вадеше доводи, връщайки лентата на обречената от самото начало връзка. Тя се съгласяваше, обещаваше си, заричаше се... – сутрин, когато забързаното ежедневие я грабваше. В късният следобед, вече нямаше търпение да се прибере и да се затвори в рамката на болката.
Отвори очи. Не помнеше да е имала толкова ярък сън... Прабаба й седеше на писалището в библиотеката. С особено вълнение разлистваше книга, а очите й сякаш милваха написаното. Вдигаше поглед към прозореца, въздъхваше, погалваше листа и отваряше следващият. Затвори книгата, обърна я към Силвия за да види заглавието и със загадъчна усмивка прошепна: „Намери я!”
Стана от леглото. "У дома”, мисълта я пришпори. След десет минути, вече летеше по ма ...