Все още усещаше топлия ѝ дъх по своята кожа, омагьосващата мекота на нейната, полъха на косите ѝ, нежните ѝ ръце, обгърнали врата му и крехкото ѝ тяло в неговите. Бяха само двама на света, вплетени в прегръдка от копнеж и забрава, надежда и обреченост. Прегръдка, която не беше сигурен дали някога отдавна беше изпитвал, или за каквато винаги е жадувал. Образът ѝ вече се губеше като в мъгла, но знаеше, че е тя, не можеше да я обърка сред хиляди. Както и да я забрави, колкото и да му се искаше понякога.
Знаеше, че това е сън, но искаше да продължи още малко онзи кратък миг преди събуждане, когато човек все още има усещането, че всичко е наред преди да го връхлети целия товар на битието. Отвори очите си, но веднага ги затвори. Искаше да продължи съня оттам, откъдето беше започнал да се събужда, но вече не беше същото. Каквото и да измисляше не можеше дори да се доближи до това, което сънува преди малко. По това си приличат сънищата и действителността, никога не се развиват по сценарий и ви ...