Сънят

Тъмнозелените, кадифени завеси бяха спуснати. Прозорците затворени, за да се изолира шумът от преминаващите по булеварда коли. В стаята беше тихо. Слънчевата светлина не успяваше да си пробие път през завесите, но все пак осветяваше, макар и слабо стаята. Тя спеше - дълбоко и непробудно, за пръв път от много време. Усмихна се насън. Сънуваше прекрасен ангел, обвит в бяла светлина, той отиде до леглото ù и я докосна с тънките си, дълги пръсти по рамото. В този момент тя се събуди. Поемайки си дълбоко въздух, сякаш е стояла цяла вечност под вода. Болезнена глътка на щастие. На живот.

Мария страдаше от рядко заболяване, наречено Апнея – или спиране на дишането, само по време на сън, в продължение на 20-30 и повече секунди. След това пациентът, без да осъзнава, се събужда за 2-3 секунди, в които продишва, като прохърква силно. Съществува риск болният да не се събуди и да се задуши в съня си. Тя знаеше, че може да умре и бе убедена, че прекрасният ангел от светлина я е спасил, събуждайки я. Тя не вярваше в ангели, но сега бе убедена, че ги има, че стоят невидими до теб и ти подават ръка, само в моментите, когато най-много се нуждаеш и не можеш да си помогнеш сам.

Тя стана от леглото. Дръпна завесите. Отвори широко прозорците. В стаята нахлу яркото, августовско слънце, което погали лицето ù с топли лъчи. Беше спокойна и изпълнена със знание и щастие. Облече се. Влезе във малката квартална църква. Отиде при свещеника и каза:

- Отче, искам да се покръстя.