Онази вечер и аз не знам защо си останах вкъщи. Едната ми приятелка ми предлагаше да отида с нея на рок-купон в един новооткрит клуб, другата имаше идея да изгледаме най-после един много рекламиран филм, а аз, докато се чудех как да организирам вечерта си, в крайна сметка установих, че никъде не ми се ходи.
Винаги става така, когато се сдърпаме с гаджето ми. Отначало съм му бясна, наприказвам му какво ли не, със земята го сравнявам. И всеки път се разделям с него окончателно и завинаги, абсолютно си вярвам. После ми минава и се чувствам ужасно, че съм реагирала толкова импулсивно и крайно, но по-лошото е, че това ме обърква и след това ми е трудно да му кажа колко съжалявам.
Затова просто кротичко седнах пред компютъра с мисълта, че той рано или късно щеше да се обади. Винаги го правеше, явно усещаше колко неловко се чувствам след подобни сцени, и искаше да ми спести терзанията. И за двама ни беше ясно, че съм много наперена, когато го затрупвам с лавина от обвинения, а когато искам да ...