Когато се засели в малкото блокче, на пазарната улица в китайският квартал, всички си мислеха, че е особен. Изглеждаше странно, старомодно облечен. Ясно беше, че не беше богат, но беше чист и изгладен до педантичност. Усмихваше се на всички и поздравяваше всеки от съседите си. Държеше им вратата на асансьора и отговаряше кратко и любезно на въпросите им. Достатъчно кратко, че да не получат никаква информация, и достатъчно любезно, че да се усмихват, дори, когато вече ги беше подминал... и да си мислят, колко приятен човек е.
Беше общителен и любезен и накара всички в кооперацията да го харесват. Включително и нея...Той живееше на четвъртият етаж, в средният апартамент - единственият обитаем. Другите два, от години не бяха ползвани, поради течове, които собствениците на сградата, уж все поправяха , но така или иначе, оставяха непоправени и жилищата не бяха обитавани или годни за обитаване. Тя живееше на 3ят етаж, под него. Често го срещаше да носи китка с полски цветя, от онези, които р ...