Някой бавно отвори тежката метална врата на входа на панелния блок. Вятърът, чакайки отвън като гост, нетърпеливо се шмугна вътре. Разлисти набързо брошурите на трите големи търговски вериги, оставени небрежно до асансьора, и след като не успя да си хареса нищо от тазседмичните промоции от страниците им, притича нагоре по стълбите. Дори не обърна внимание на поредното умолително послание от домоуправителя, написано с умерен брой правописни и пунктуационни грешки и разкривен почерк върху един поизмачкан кариран лист, закрепен с инженерна мисъл и малко тиксо за олющената стена.
Чу се как вратичката на една от пощенските кутии се отключва и после се заключва бързо. Явно беше празна или поне нямаше нищо, което да направи впечатление на собственика. Колко дълго чакаме понякога добри новини и добри хора в живота си, а лошите пристигат толкова бързо и изневиделица. Няма ли кой да поправи това вековно несправедливо неравенство?! Крайно време е!
По току-що измития под, който сега ухаеше на чист ...