Съществува ли свободната воля?
Това е наистина интересен въпрос.Защото в светлината на изключеното трето, т.е. на т.нар. бинарна, или ако предпочитате Аристотелева логика, ние имаме на пръв поглед антиномията:
1) Всичко е предопределено.
2) Не всичко е предопределено /т.е. съществува свободна воля/.
Ако е в сила 1) то всичко е абсолютно детерминирано, сиреч тотално предопределено, до степен на детерминизма на Лаплас /един всеобхватен ум, бидейки в настоящето, ще узнае всяко минало и всяко бъдеще/. И значи от настоящето е еднозначно изводимо всяко бъдеще и всяко минало.
Заставайки на подобни позиции ние можем да достигнем до т.нар. фатализъм, т.е. до съдбовното предопределение. Това означава, че съществува сила, наречена от древните съдба и ние сме изцяло във властта й. В древните митове съдбата е божество, наречено Ананке. То държи вретеното на времето /на живота/ и е следвано неотлъчно от трите си дъщери - мойрите: Лахезис /мойрата, властница на миналото/, Клото /мойрата, властница на настоящето/ и Атропос /мойрата, властница на бъдещето/. Лахезис изтегля от вретеното на Ананке материал за нишката на съдбата ни, изпридана от Клото, а Атропос прерязва тази нишка, когато времето за това настъпи. Трите мойри са неподкупни и неподвластни на боговете. Най-строга от тях е суровата Атропос - отнемащата живота! В този смисъл можем да говорим за предопределение, провидение, възмездие и пр.
Ако е в сила 2), то ние сами генерираме съдбата си чрез свободната си воля вложена в нас от Бога-Творец, чийто образ и подобие сме според Библията /Битие/. По този повод още древните са казали:
"Виновен е който избира. Бог е невинен!" /Платон - "Държавата", глава 12/
Тезата за наличие на свободна воля ни прави привидно свободни. Всеки миг ние заставаме на своеобразен кръстопът и избираме по собствено желание по-нататъшния си път. В този смисъл ние сами сме отговорни за изборите си: като Хамлетовото "Да бъдеш или да не бъдеш", Да си праведен или греховен. Да си богат или беден. Да си вярващ или атеист и т.н.
Привържениците на тази теза, обаче, изпускат една на пръв поглед незабележима подробност. А тя е какво ще се случи, ако нашият избор също е предопределен. Те въобще не разсъждават върху подобна възможност, а тя кардинално променя всичко. И отново стигаме до прословутата фраза:
Кое е първично - кокошката или яйцето?
Както правилно отбелязваше навремето един мой приятел, този въпрос не е коректно поставен, най-малкото защото не сме пояснили за какво яйце говорим - за кокоше яйце или за друго!
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Опасен въпрос и опасно занимание. Кузма Прутков е казал - 'Не можеш да обхванеш необятното' Малко практически примери - Правя се на бог, изучавам проблема, предъвквам всякакви възможни ситуации, правя алгоритъм и схеми , лепя чипове, пускам ..и - да да ама не, някаква спойка
. Цифровата техника се държи като аналогова, каквато е всъщност в основата си. Отивам в тотото, пускам мои числа - нищо; поглеждам в тавана, в звездите, часовника и в миг на просветление пускам 'автоматични' числа и .. нещо 
Нощем си изчиствам главата и спя без сънища; жената се върти, проектира всичко лошо което знае във вероятно бъдеще - нищо, само е недоспала и мърмореща. Борислав е прав - живеем си в настоящето и гледаме с любопитство бъдещето , каквото и да е то. Бог си е направил шега и вече е забравил за идеята за яйцата. Еволюцията е турила на върха живородящите ... които имат склонност да си задават нелепи въпроси -
Избираме, или мислим, че избираме? Въпрос от типа на „Кое е първото - кокошката или яйцето?“ Яйцето, предполагам е, мисленето, че избираме, а кокошката - изборът, който се опитва да политне, но уви - невинаги Вселената позволява това. Въпрос, на който може да се опитваме да даваме отговор, но Вселената си остава необяснима. Може би, когато придружим мисълта, че избираме, с действителен опит за проява на личност, тогава наистина има свободна воля. А иначе всеки може да избира - да, или не, като машина, но не това е истинската свободна воля. Затова и книгите са спасител на човека
- помагат да вижда с мисълта си, а не просто да копира това, до което се е докоснал в живота си. Замисли ме. -
Свободната воля безспорно съществува и ако говорим за някаква предопределеност на избора в определена степен, тя може да е свързана единствено със склонността на човека по-скоро към добро или по-скоро към зло.
-
Единственото време, в което има свободна воля е настоящето, а това е и единственото време, в което човек изобщо някога би могъл да живее. Миналото е непроменимо, в известна степен като събитийност, макар че човек непрекъснато се среща с неща от миналото, които спрямо него са съвсем нови. Например преживяванията на хора, неизвестни довчера или дори цели народи, след като веднъж свали преградата на езиковата бариера, тя по своему също е нещо предпоставено в далечното минало. Всички тези линии на миналото се срещат в настоящето и от свободната воля зависи (доколкото е според силата на тази воля) накъде тези линии ще бъдат насочени за да сформират бъдното и техните нови пресичания, и съвместно битие. Това, разбира се е плод на свободна воля не само на един човек и колкото повече хора имат сходна воля, толкова повече т нар-та съдба формира определени течения.
-
Има нещо магично в желанието да разгадаем съдбата си.
Или пък да махнем с ръка и категорично решим,че пътеката на живота е в една посока, която не търпи промяна.
Мисля че и двете разбирания носят аксиоматичен привкус. И всеки сам си носи кръста!
Младен, естествено е човек да желае един ясен план и предварително( да не полага усилия)да знае цената на всички бъдещи житейски проблеми.
Тогава другото се обезсмисля. Няма я магията на желанието за живот!
И не случайно елините казват, че дори боговете не влияят на мойрите,които всъщност в древноримската религия са сибили,а при християнството са...орисници.
Всъщност всяка религия си има пророци, шамани и прочие духовни предсказатели,
които търсят истината, но повечето е плод на легендите, отколкото да даде верни решения.
Поздравления за написаното от теб! -
Един вечен философски спор! Непрекъснато правим някакъв избор и ни се струва, че го правим самите ние! Дали е така? Поредната илюзия в живота на човека! Прекрасно есе, което предизвиква много размисли! Поздравления!
-
Чудесно, логично написано!... Оставя читателя сам да довърши размишленията на автора. Поздравявам те, Младене!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
