СЮРРЕАЛИСТИЧНО
Зад гърба ми десетина чайки настървено търсят закуската си във вчерашните торби боклук. Пискливата им свада привлича кварталната глутница. Няколко опърпани помияра, които все още страхливо пристъпват от крак на крак. Това се повтаря, сякаш някой е забравил, че е натиснал REPLAY.
Идвам тук винаги в неделя. Сутрин, когато тишината на нощта и празнотата на деня дори не се докосват. В мига, когато поредна червена цифра от календара наперено опъва тирантите си пред изкривената ни представа за времето. А то апатично прикрива безсънната нощ и се изгубва някъде из плажовете.
Оттук виждам запустелите крайбрежни улички, прашните сгради, долепени една до друга и първите златисти отблясъци по безформените им покриви. Взирам се в чудноватия пъзел на паветата и се мъча да отгатна малките им тайни. Наслаждавам се на закъснелите нощни сенки, плахо пробягващи към тесните си квартири.
После с първата голяма вълна, безвремието залива и най-високия покрив и всичко потъва в лепкава тишина. С ...