Иван се събуди секунди преди часовникът на телефона да му запее нежен блус. Протегна се и с обич погледна прекрасното лице вдясно. Нека си отспи – уморена е, тази седмица работи цели четири дни. И то по пет часа ежедневно…
Наоколо цареше тишина. Нямаше как да е иначе – кварталът се водеше като спален, имаше само голям магазин откъм центъра на града. Тежкотоварни превозни средства тук не минаваха, а пък някой живущ да наруши благословената тишина с музика, мотоциклет или празненство – каквото и да е… Просто невъзможно! Още повече, че полицията действаше експедитивно – минути след сигнал за нарушение, провинилият се беше прибиран от поне две патрулки, а час по-късно вече знаеше къде ще прекара идните дни или месеци. Зависеше от извършеното…
Легендите разказваха, че някога наблизо имало махала, където живеело странно племе – джипсита. Отдавна, още преди десетина години. Обаче, държавата се заела с превъзпитанието им и… Потомците им, както и някогашните особени предтечи, вече се различавах ...