„Няма по-верен белег за лошото устройство на градовете
от изобилието в тях на юристи и лекари.”
Платон
„Добрите закони са родени от лоши нрави”
Тацит
Влезе следващият свидетел на ищцовата страна – плешив, пухкавичък, около шестдесетгодишен мъж. Крехката, млада съдийка с усилие вдигна поглед, отегчено прецени влезлия и пристъпи към снемане на самоличността му. Това ù беше петото поред дело от сутринта, без почивка, че ù предстояха още десетина граждански дела, след разпит на дванадесет свидетели до този момент, в тясна в раменете стая, сякаш на шега наречена „зала”, в която противниковите страни бяха на такова задушевно разстояние една от друга, че или трябваше да се сбият, или да се прегърнат… Когато се разбра, че влезлият е съпруг на ищцата, тя му подчерта, че съществува наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, попита го дали желае да бъде разпитан и дава ли обещание да каже истината. Мъжът видимо се препоти, пое дълбоко въздух и тихо промълви, че иска да свидетелства и ще говор ...