Беше заспала до него притихнала и успокоена. Поне така изглеждаше отстрани, но знаеше, че е невъзможно. Само ако я погали, тя щеше откликне на ласката му. Беше съвършена с бялата си кожа, нежни устни и коси буйни като водопад. Обичаше да заспива върху гърдите ѝ притиснат в нейното гъвкаво тяло. Никога не го отблъскваше. Не показваше умора, нервност или отегчение. Понякога поглеждаше в очите ѝ настойчиво, дълбоко, търсейки истинските ѝ чувства. Знаеше, че не е възможно да ги има, но някак си се надяваше. Тя беше това, което виждаше и желаеше. Правеше го щастлив. Поне в това вярваше до днес.
Сутринта стана нацупен. Разкрещя ѝ се за нещо дребно. Нямаше значение какво е. Просто искаше да разтовари напрежението. Тя му се усмихна кротко. Мълчеше. Не знаеше как да реагира. После започна да си тананика нещо весело под носа. Поглеждаше го загадъчно. Реакцията ѝ го вбеси още повече. Отново ѝ се развика, а след това млъкна. Осъзна, че нямаше смисъл. Тя беше в режим „радост и флирт”, а той не може ...