di_t
235 6132
17.12.2018 г., 7:57 ч.

Тайната 

  Проза » Разкази
3.8 / 4
584 0 2
5 мин за четене
Ина скочи и се втурна към мивката. Стомахът и за пореден път днес се сви на топка и всичко се изля навън. Зле и беше. Краката и се подкосяваха, а в главата и бушуваше лава. Отпусна се и седна на пода. Хвана с две ръце корема си и се сви като пашкул. Зарида първо тихичко, а после се разхлипа все по-силно и по-силно. Дланите и се свиха в юмруци и задумкаха по теракотените плочки. После отмаля изведнъж, изправи се и се погледна в огледалото. Насреща и се виждаха две изплашени очи, луд поглед, стърчаща коса и безкрайно уморено лице. Убийца! Ето това е тя. Тя трябва да направи нещо... Тайната я поглъщаше, изпиваше и силите, не можеше да мисли нормално, трудно се надигаше от леглото след поредната безсънна и кошмарна нощ. Нервите и са опънати като въжета, подскача за всяко незначително нещо, оглежда се непрестанно дори и в магазина.Като диво животно е. Спря да излиза, не говори с никого от тайфата,струваше и се,че бавно полудява. За храна и през ум не и минава,въпреки че майка и непрекъснато ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения

Още произведения »