Науката достигна нови висини. Имаше толкова разкрити и потвърдени тайни, но от тях се бяха плодили като бели зайчета все повече тъмни въпроси без отговор. Решиха да направят експеримент с човешко същество. В името на една велика кауза, те щяха да потопят ръцете си в кръвта му.
Експериментът беше прост – създадоха човешки индивид без нито едно сетиво. Когато се роди, съществото проплака за пръв път в живота си. Бе му отредена мъчна съдба – да не познава болката и ласката. То усещаше болка, когато режеха под плътта му със скалпел, за да го подобрят, но не знаеше откъде идваше и как да я спре: не знаеше, че има силни ръце, с които да се бори и крака, с които да побегне към спасението. То не знаеше нищо за себе си, освен че диша. И усещаше ласката на дъха си, но не знаеше какво е въздух.
Но ето, дойде времето и учените трябваше да разберат как това същество е възприемало света и да му поискат отговорите на вселенските въпроси. Те бръкнаха отново в кръвта му, за да се възродят всичките му с ...