Тайнствения бизнес партньор на Андрей и Метин

Част 1

   Звездолета на Андрей и Метин набра скорост и навлезе в дълбокия космос. Двамата продадоха всичките налични щайги с домати от Титан и се отправиха отново към сатурновата луна. Разбира се не пътуваха празни. Бяха натоварили сакарски мед от България, който очакваха да продадат на Титан.

 - Наздраве, за прекрасния живот! – вдигна чашата си Андрей със специален син бърбън произвеждан само на една далечна планета, отлежавал в специални бъчви от местен син дъб. Приятеля му Метин също вдигна своята чаша и със широка усмивка се провикна:

 - Наздраве за повече такива сделки! – двете чаши се допряха с прекрасен  кристален звън. Те изпиха чашите си със синьо уиски на екс. Андрей намери от контролното табло междукосмическо радио „Свободен Рок Космос“ и усили супер популярния кавър на една древна песен на скандинавската банда Sabaton - The Valley Of Death. Двамата радостно взеха да поклащат глави, а Метин сипа по още една чаша от синьото уиски. И точно постави капачката на шишето когато звездолета се разтресе. На екрана се изписа :

ERРOR СВРЪХ СКОРОСТ ERРOR

Двамата се спогледаха уплашено, а звездите през люка изчезнаха. Музиката спря, и двамата стиснаха чашите в очакване на най-лошото. Точно когато мислеха, че звездолета ще се разпадне под натиска на вакуума и високата скорост, той спря и започна автоматизирано приземяване на непозната планета. Странно, че около нея не се виждаха звезди. Сякаш планетата бе сам сама в дълбините на космоса. Чу се трясък и кораба се разтресе отново. На екрана се показа информация за планетата:

НАЛИЧИЕ НА СЛЕДНИТЕ ГАЗОВЕ:

- азот (78,08%)

- кислород (20,95%)

- аргон (0,93%)

- ледени водни частици (чието съдържание се мени много и е средно 1% до водните басейни и 0,4% далеч от тях)

- въглероден диоксид и други микроелементи (0,04%)

ТЕМПЕРАТРА:

 - 25° С

 - Мале студено си е! – констатира Метин.

 - Нима ще слезеш от звездолета? – попита уплашено Андрей, който треперейки отпи от синьото си уиски.

 - Нямаме избор! Нещо или някой ни завлече буквално тук, трябва да разберем кой. Хайде бъзльо слагай шубата и да вървим! – Метин вече обличаше топли дрехи и наметна шубата си. Андрей го изгледа уплашено, но го послуша и след пет минути вече газеха снега навън. Срещу тях една прекрасна огромна луна изгря и освети цялата местност в ярко червено. Тогава чуха глас из зад тях:

 - Искам да купя меда който пренасяте от Земята! – двамата рязко се обърнаха и зад тях стоеше изправен на задните си крака черен котарак със четен костюм, бяла риза и черна вратовръзка. При гледката двамата припаднаха....

Част2

  Двамата се събудиха в топло и уютно наглед помещение. Те лежаха на меки и удобни легла. Метин пръв проговори:

 - Май повече няма да купуваме от това синьо уиски. Как се озовахме тук?

 - Да, сънувах че сме на скована от лед и сняг планета и костюмиран котарак иска да ни купи меда. – засмя се и поклати невярващо глава Андрей, след което установи, че не са на звездолета им и рязко се изправи: - А къде сме впрочем?

 - Мисля, че той ще ни каже! – двамата се втрещиха, когато през вратата влезе черния костюмиран котарак. Той мазно се усмихна и пристегна вратовръзката си.

 - Гладни ли сте? – попита с учтив тон той. – Според доктора напоследък сте се хранили много нездравословно. Хайде последвайте ме, стига сте се плашели от говорещата котка!

Двамата стресирани човеци плахо се изправиха и последваха черния котарак. В последствие установиха, се са без топлите си шуби. Когато излязоха от стаята тръгнаха по широк коридор. Вървейки усетиха мириса на пресен хляб. Те подминаваха различни затворени врати и от двете страни на коридора. Коридора ги отведе в огромна и много висока зала. Тавана представляваше огромен стъклен купол. По средата, на която беше подредена дълга маса. На нея бяха наредени чинии от порцелан, сребърни вилици и лъжици, имаше панери с още топъл нарязан хляб и други тестени разядки. Пред масата застана рижав котарак с елегантен червен смокинг, а котарака с черния костюм го представи:

 - Това е мистър Лъки Рижокосматков,  той е нещо като...ъъъ.... губернатор на планетата домакин. Той представлява делата на кралица Клеманс Втора тук.

 Рижавия котарак намести черната си папийонка и подаде косматата си рижава лапа първо на Метин, а после и на следващия го Андрей. Двамата се усмихнаха с половин уста, а мистър Лъки Рижокосматков им посочи местата на масата и те седнаха от дясната му страна. Губернатора седеше на единия край на масата, което се полагаше на домакина. Срещу тях от ляво на домакина се настани черния котарак с черен костюм. Той се облиза подушвайки аромата на пиле. След което се сети нещо и се изправи поклащайки глава и подаде черната си лапа първо към Андрей казвайки:

 - Забравих да ви се представя! Аз съм Черньо Чернев икономически министър на кралица Клеманс Втора. Вината, че сте тук е моя, но повече ще разберете след като се нахраним.

Метин и Андрей гледаха слисано всички официално облечени котки, които сядаха на масата. Двамата човеци се намираха в някакъв котешко-разумен свят. Щом всички се настаниха чисто бяла котка с бяла престилка и бяла готварска шапка почна с помощта на една количка, на която имаше огромна порцеланова тенджера и купи за всеки, започна да сипва супата. На масата нямаше нито плодове нито салати, но тестените ордьовърчета се харесаха на прегладнелия Метин. Готвачката почна с гостите, но докато тя сипваше супа в купата на Андрей, Метин си взе един ордьовър. Вкуси го и се оказа, че няма никакви подправки но имаше някакво странно на вкус месо. Когато готвачката постави купа за супа върху чинията на Метин каза:

 - Тези ордьоври са по специална рецепта мини миши банички. – на Метин му приседна. Но за да не обиди домакините преглътна отхапаното и остави на масата остатъка, а бялата котка нежно го попита: – Един или два черпака от супата?

 - Ъъъъ, тя с какво е? – попита леко притеснен Метин.

 - Заешка с грах и моркови... – бялата котка се усмихна насреща му. Метин просто показа с пръст, че иска един, и тя му сипа един черпак, след което отиде към губернатора. Но супата се оказа наистина вкусна, въпреки липсата и в нея на всякакви подправки.

След като всички изядоха супите си бялата котка мина с основното ястие, което бе специален деликатес по думите на Черньо Чернев, който го похвали горещо докато готвачката сипваше. Специалитета бе пилешко, подбрана сьомга и фина риба тон в деликатен бульон! Но като изключим, че ужасно много комбинацията приличаше на котешка храна от техния свят беше вкусно. Накрая десерта беше пръчици сушено патешко месо. Всички котараци и котки на масата бяха възхитени от храната и когато приключиха всички вкупом станаха и се поклониха на готвачката, която стоеше и гледаше с интерес как всички изяждат приготвеното от нея. Накрая останаха само двамата човеци, Черньо Чернев и домакина им Лъки Рижокосматков, който поде:

 - Сега да поговорим по бизнес! – той избърса устните си с червена копринена кърпичка в тон със смокинга си. Метин и Андрей се спогледаха и Андрей поде леко притеснен:

 - Преди това искаме да се извиним, че реагирахме така, когато се запознахме с господин Чернев. – Андрей се изправи и си подаде ръката в знак на извинение към икономическия министър. Чернев я прие изправяйки се и мигайки в знак, че няма проблем и добави:

 - Вашата реакция е нормална, предвид факта как ви доведох до тази планета! Така, че и вие приемете моите извинения. – той сви лапите си в молитвена поза и се поклони. Гостите приеха извинението и Андрей отново поде, той винаги водеше бизнес преговорите, когато продаваха или купуваха дадена стока. Метин бе по-скоро логистичен координатор и счетоводител.

 - Имаме клиент за около 35% от меда, който превозваме и като честни търговци не можем да се отметнем от думата си. Него не можем да ви продадем. Но другите 65% от товара ако се договорим ще е ваш.

 - Това колко буркана са грубо? – Чернев почна да прави сметки.

 - Това са точно 4785 буркана със сакарски мед от Земята! – каза Метин. Андрей се усмихна и добави:

 - А какво можем да получим в замяна на този продукт?

Черньо Чернев погледна със златистите си очи към губернатора, когато той кимна за съгласие, Чернев отговори:

 - Можем да ви направим подобрения на двигателите, с които ще се придвижвате по-бързо из вселената, а можем и да ви предложим и хранителни продукти.

Двамата човеци се спогледах, определено технологията за по-бърз двигател ги поблазни много и те я поискаха.

Когато изясниха условията по сделката Андрей попита Чернев:

 - Къде се намираме всъщност?

 - В, хм ъ..ъъ...как да го обясня с ваши термини? – засуети се черния котарак, после се сети и продължи: - Да, вие му викате черна дупка! Тази намираща се в центъра на нашата галактика, която вие наричате Млечен път! Според вашите термини я наричате Стрелец А*. – едното от копчетата му измяука нещо. И той се усмихна добавяйки без да отговаря: - Монтьорите и хамалите са готови, сега с този двигател ще можете и безпроблемно да ни посещавате. Инженер Мър Мау каза, че е отстранил и проблемите, които сте имали до момента. Но очаквам следващия път да получим пълното количество мед с отстъпка!

Двамата кимнаха и облякоха палтата си донесени от шарена котка-иконом. Те вървяха през преспите следвани от Черньо Чернев, а покрай тях минаха два странни камиона без водачи. Те явно превозваха меда. Когато се върнаха в звездолета си, таблото за управление не бе променяно. Метин почна да настройва координатите до Титан, на където пътуваха и забеляза скоростните възможности на подобрения двигател. Хората нямаха такава скала за отчитане, а в запаметените адреси фигурираше нов адрес на име „Котешка планета №54 – пазете тайната ни за да имаме дълготрайни взаимоотношения“. Метин показа последното на Андрей. Той се усмихна и погледна през люка. Отвън им махаха Черньо Чернев, Лъки Рижокосматков и готвачката...

Край

Костадин Койчев-Kovak

17.01.2024г.