Неделният ден сякаш бе с нас,...слънчево, топличко, хора щъкаха из Акропола...
- О, ето от тук се вижда и хълмът с църквата на свети Георги, ще идем някога и там нали Петро,...
а, по-наляво в краката ни е Монастираки,... там пък Парламента,..- въодушевено бърбореше Мариам.
Вече пред Античния театър приседнахме на пейка, уморени и захласнати от майсторството на древните елини,..Мариям прегърна чантата си, сякаш вътре бяха скъпоценностите й, побутна слънчевите очила, сякаш да се увеери, че са там
- Миналата неделя - промърмори тя плахо - Нали започнах да ти разказвам как доплувах до Гърция
Изпълнявах нарежданията на Фуад, плувах с дрехите наравно с момчетата, катерих и се спускаках по въжетата около кея,.. и една вечер безмълвно се сбогувах с мама и по-малките си братя, сестра..и бях вече
на борда на кораба, скрита в каютата на Фуад,...До като пътувахме учих наизуст адреса на Джасим, имената в семейството му, какво да правя или да не правя,... да не казвам нищо ако ме залови полицията... ...