Тайнството на “Човешката” душа
Тя вървеше сама в мрака. Улиците бяха пусти. Всичко беше тихо. Целият свят беше утихнал в мръсно-черната нощ. Тя чувстваше пронизващата я самота все повече и повече. Червеното ù наметало се рееше, а качулката ù беше спусната много ниско, закривайки красивото ù лице. Приличаше досущ на Червената шапчица, но всъщност не беше толкова невинна. Тя бе Пратеница на Мрака. Не биваше да изпитва чувства, но след всяка разходка на Земята (тази ужасяваща планета) Тя чувстваше все повече и повече, а това бе проклятие, ужасно нещо… ”но и толкова сладко” – помисли Тя. Това беше нередно и Тя го знаеше. Не можеше да сподели с никой, защото “приятелите” ù бяха също Пратеници, а те веднага щяха да я докладват. Обичаше да чувства адреналина, нахлуващ в главата ù, когато отнемаше човешки живот. Но след това... след това беше ужасно. Връщаше се в Мрака, а това място беше толкова лишено от емоции, че Тя все по-често приемаше мисии. Тя съжаляваше за отнетите човешки животи, но и ...