Открих го. Държа в ръката си безценното. След цял час ровене в шумата го намерих. Малък. Дамски. Покрит със скъпоценни камъни. Мъртви са, но всеки момент ще накарат механизма да проговори. От лукс. Сигурно струва повече от колата ми. А тя не е евтина.
Скъпите вещи ме напрягат. Не ги търпя. Въпреки, че съм сноб в някои отношения. Та това е просто дребен часовник. Какво като по него има диаманти. Страня от хората, които се кичат с подобни сувенири. Не ми вдъхват доверие. Скъпото върху тях показва колко са пристрастени към евтиното вътре в тях. И аз се глезя понякога, но съм умерен в тази си низост. Чувам, от време на време, различни гласове около мен да жужат, че са впечатлени от изработката на такива бижута. Не им вярвам. Впечатлени са от цената. И от лъскавото. Имам негативно мнение за всичко, което струва изнасилено много. В това число и предметите на изкуството. Най-големият харч, който мога да преглътна за предмет на изкуството е, да си купя скъп билет за музей, в който той е изложе ...