7.10.2016 г., 19:49 ч.

Така е по-добре 

  Проза » Разкази
5.0 (1)
549 1 0
12 мин за четене
Червеният шлифер много ѝ отиваше. Тя го наричаше керамичен – това едва ли е цвят, но сигурно е бил такъв, когато го е купила. Беше доста поизбелял, обаче ѝ стоеше като на манекенка. Илиана не беше висока, но тази дреха я правеше стройна и някак гъвкава, подвижна и грациозна.
Видя, че разговаря с двама пред входа на общежитието. Не ги познаваше тия типове, не бяха от тяхната компания, трябва да се е запознала с тях през последните два месеца, след като се разделиха. Чу я да се смее и това го подразни.
– Ще паднеш от прозореца, бе Радо! – каза весело съквартирантът му. Той все беше весел – с повод и без повод, сякаш се радваше само задето е жив. – Да не си видял призрак?
– Не, не е призрак. Илиана е. Долу на входа.
– Значи същото. И какво толкова чудно има, тя живее в това общежитие, нормално е да използва входа.
– Тя не използва входа, глупак такъв! – озъби се Радослав. – И не е нормално да се кикоти с непознати.
Отдръпна се от прозореца, ядосан и намръщен, почеса се без причина по чело ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Предложения
  • Всеки човек е една частичка от безкрайната Вселена. Всеки живот е един миг от Вечността. Някои изжив...
  • Посвещава се на моя приятел Jordan Ikonomov - Drugiyat Той сложи черните си очила и се запъти към мя...
  • - Бат Рашко, бат Рашко! Възмутена съм, възмутена съм до смърт! От какво бе, Нешкова? От какво си тол...

Още произведения »