Къщата беше накрая, близо до реката, но отдавна изоставена и самотна. Ние, наследниците се бяхме запилели кой по градовете, кой по чужбина...
През мен преминаха мили и топли спомени, когато я доближих, но... Пътната врата беше ръждясала, катинарът също... Трябваха ми здрави клещи, а аз нямах такива. Наоколо не се виждаше жива душа и напразно се озъртах за нечия помощ... Нервно потропвах с крака. Смрачаваше се и тогава...
Нещо щракна и едва не подскочих от изненада. Чу се провлачено, тежко и ужасяващо скърцане, което едва не прониза ушите ми... Дворът се показа пред очите ми- широк и безкраен, а въпросите се блъскаха един след друг... Какво ставаше? Кой ми отвори?... Пристъпих бавно, а зад гърба ми издрънча верига и портата се хлопна с трясък. Тръпки ме полазиха. Не смеех да се обърна. Сърцето ми заудря силно като камбана... Сградата беше в дъното до голям орех. Чу се крясъкът на кукумявка, а после и шум от криле. Клоните на дървото се разклатиха... Тъмни сенки се появиха тук и там.Черн ...